Берлинската стена

Тези дни вървят какви ли не филми и предавания за падането на Берлинската стена преди 18 години. По онова време (историческата за много страни и народи 1990-а, последвала събитията от 1989-а) бях в подготвителен клас в езиковата гимназия. Спомням си много ясно, на 3-ти октомври бяхме на зелено училище на Старозагорските минерални бани. Бяха големи радости и празненства в Германия. Тогава не ми беше много ясно защо, но…

Снощи започна двусерийният филм „Wir sind das Volk“ – човек може да настръхне, като го гледа. Показва се положението в ГДР преди падането на стената, как са се опитвали да избягат на Запад и как голяма част от хората са били застреляни при тези си опити (по официални данни около 800 души са убити в търсенето на нов живот…). Как една жена се опитва да отиде при мъжа си в Западен Берлин, който избяга преди 6 години. Тогава тя разбра, че е бременна, роди, момчето порасна… Тя се опита да избяга през унгарската граница в Австрия, но се спъна и падна в безсъзнание, а детето го пуснаха граничарите през мрежата с едни хора, които също бягаха на Запад… Жената я хванаха и я тикнаха в лагер. Голяма гадост! Има доста документални кадри от визитите на Горбачов, изказвания на Ерих Хонекер, съвсем автентични. И винаги някак се прокрадва нотката за любовта и за правото на избор и свобода…

Като се замисля сякаш ние сме най-миролюбивият народ сред всички. Румънците всички знаем, какво направиха с Чаушеску през онази същата 1990-а. За сърбите въобще няма да говоря, то не бяха войни, не бе чудо там. Унгарците също имаха своята революция. Източно германците и те явно не са били много доволни и щастливи (или поне не всички) и са дали известен брой жертви… А при нас мирно и тихо… Е, имаше там един момент, когато се говореше за танкове, беше обграден парламента и замерян с какво ли не, тогава малко се сбиха народ и полиция, но това е направо нищо. А и то беше след 1989-а. Сигурно това ни е народопсихология, останало от времената, когато по нашите земи са властвали какви ли не господари. Връх на чуждото господство естествено е турското робство (пардон, османско присъствие, нали така учат сега децата в училище!). Та българинът е свикнал да си трае и да чака по-добри времена. Хубаво ли е това или лошо – не мога да кажа, но фактите са такива.